Меню

Навлизаме в света на Ники (интервю - част 3)

Барабани, моля! Ето я и последната част от интервюто ни с Ники. Ако сте пропуснали някоя от предните две части, може да наваксате:

- част 1
- част 2

Приятни минути!

Ники с йо-йо YYF Shutter Wide Angle (Aqua)

- Сега. Да видим - това, което чувам, всичко е свързвано с енергия - мятане на йо-йо, бягане... бягане по колелото, хах, извинявай. Каране на колело, скейт и т.н. А някакви занимания, които са малко по-тихички като от сорта на четене на книга примерно, не знам - шах, табла такива неща? Рисуваш ли?
- Ами, по принцип рисувам, да. С маслени бои рисувам няк'ви неща. Така. Чета книга... чета книга.
- Хахах!
- Колко да е дълга тая книга, дето я чета?
- Може да е много хубава и да я препрочиташ, хаха.

(тук не се чува добре)

- Също слушам на телефона си такива аудио книги на английски, 'щото на български... на английски ги слушам - "Хари Потър", "Пърси Джаксън", ...
- Общо взето за теб денонощието е малко повече от 24 часа така като слушам. Даже май малко повече от 48 часа.
- Да, също правя диамантени гоблени.
- Аха, знам за к'во говориш. Добре. Да, нека да видим.
- Чакай. Последно направих едно доста голямо. Мисля, че 13 000 камъчета. Чакай, че нещо падна.
- 13 000?!
- ... да.
- Дано не е иглата. Дано не е иглата.

(тук Ники показва един голям диамантен гоблен)

- Ето.
- Уааа, това е огромно! Това накакъв съществуващ замък ли е, който виждаме (виждам) в момента или е нечия...
- Просто замък.
- А, добре. Добре. Това изглежда много готино. На живо съм сигурен, че е много по-хубаво, защото има най-вероятно блясък и т.н.
- По принцип аз сега правя едно ново. Чакайте, че ... тука на бюрото.
- Добре, докато го подговиш само да ми кажеш, т.е. това е като да правиш гоблен, но на всеки един бод слагаш мънисто вместо само конец. Така ли е?
- Има такова, но интересното е, че не. То е с такива пластмасови като (тук не се чува добре) по принцип.
- Аха, добре, добре. И това се лепи или?
- И всяко... Да по принцип точно - лепи се. Всяко го слагаш ей така (тук има показно). Значи взимаш - ей тук има едно. После го броим.
- Имаш инструмент за това, виждам.
- Да, точно. И го слагаш.
- Т.е. с това нещо го хващаш откъм гърба и да не докосваш по никакъв начин лепилото това ли е идеята?
- Да, да.
- Ахааа. Добре.
- И правя, нали, обикновенна бродерия, защото защо не?
- Защото щом си правил едната бродерия, трябва да направиш и другата бродерия.
- Точно.
- Аз, като гледам какви големи неща правиш, ще ме е срам да ти покажа моите бродерии, за съжаление - моите са много детски.
- Ами, толкова е - доста мъничка (тук Ники показва произведения).
- Добре, обаче това показваш няк'ва част от нея само.
- Да, да, не е цялата - аз не съм я завършил. Ей така изглежда (Ники показва).
- А това реален размер ли е това нещо? 12см.
- Не. Това е много мъничко.
- Аха, да, добре, добре. Един задръстеняшки въпрос - 1/1 или 1/4 шиеш?
- Ааа, 1/1.
- 1/1, добре, добре, добре.
- И 1/4 може.
- Е, разбира се. Щом можеш 1/1. И предполгам после ги слагаш в рамка и т.н.?
- Да. Между другото това ще ми е първото досега. А, направил съм още едно - ето го.
- Т.е. първо откри диамантите - после откри конеца.
- Точно така.
- Яко, яко.
- Не знам кое е по-ценно.

- Точно така. Ще го оставим за този, който ще го търси. Добре, това също приятно ме изненада. По принцип очаквах да чуя нови неща - не знаех, че са толкова много. Добре, сега малко да ми споделиш как се чувстваш като тиинейджър в това си време, в което живееш? Плюсове, минуси? Как го виждаш - бързаш ли да пораснеш? Според мен не бързаш, защото имаш доста занимания. Предполагам, това означава, че се забавляваш на времето, което си прекарваш.
- Еми, мисля, че това е най-важното нещо. Значи, ако не се забавляваш с това, което правиш, си губиш времето.
- Точно така.
- И по принцип това е... откакто отрких тези хобита - реално аз, както всички деца първо преоткрих телефона.
- Хаха.
- Игри.
- Кога долу-горе ти се появи телефона?
- Ами, интересна история е това също.
- Те просто се сипят.
- Втори, трети клас всички получиха телефони и започнаха да играят. И няк'во аз се разхождам из чиновете и аз съм единственият без телефон, и ми е странно. И нали казват: "Ники е тука - не, махнете го". И нали понеже на групичка са се събрали и казват: "Тръгвай си.". И аз започвам да гледам някъде другаде и се втренчвам.
- Просто те гонят, така ли, хах?
- Даа, хах. "И аз искам." - пред майка ми и татко ми: "И аз искам играя." И това се превърна във всекиднвено нещо. Така си запълвах времето. Вместо йо-йото, нак'ви хобита то беше запълнено с игри и всяк'ви неща. Много време отне да се откажа, но сега съм почти - дори не гледам.
- А как започна отказването? Ти сам си прецени, че те дразни, че не правиш други неща или?
- Не. С доста караници и аз осъзнах, че е тъпо. И сега това е, че сега наистина, като не играя вече, осъзнавам колко много време имам - как мога да го опълзотворя.
- Да, да.
- А така примерно всичките ми приятели използват телефона, на месец навъртат по 71 часа от времето минимум. Да.
- Това са две работни седмици.
- Да, така е. По 5 часа на ден понякога даже. Така. След това нали ти парят очите, вие ти се свят, нали - такива тъпи неща.
- Да и други неща, които най-вероятно се показват с времето напред, нали веднага не се усещат от човека като раздразнение и промяна в отношението и т.н. Ето го моя телефон (показвам телефон Sony Ericsson Cedar). Виждал ли си такъв?
- Да.
- Хахах. Аз още не мога да се наканя, да си взема друг - не знам. Може в някакъв момент наистина ще се наложи, но към момента не.
- По-добре така.
- Може би, може би. Ще видим. Малко съм консервативен.
- И така. Наистина ми се освободи много време, открих си много хобита и тогава дойде проблема с домашните. Не ми се пишеха домашни - искам да си правя нещо друго.
- 'щот преоткри света, хах.
- Нов проблем за борене.
- Хах. А те сега сигурно ви заливат с домашни. Аз гледам по сестра ми. Тя беше ученик допреди 2, 3 години.
- Днеска изписах 30 задачи.
- Колко?
- Е, не бяха трудни.
- 30 задачи, леле, хах! Да, това звучи множко. Имам предвид, ако е само един предмет, разбирам го, но когато са много предмети и всеки, ако реши да даде по такова количество домашни, но те си знаят, вие си знаете.
- Нищо те другите са... поне другите са интересни. Това е...
- А другите предмети? Някой, който да ти е, как да кажа - да ти е малко по-нависоко в графата с интересни или са на едно ниво?
- Най-високо ми е математиката. Много харесвам математика. И българския го харесвам, но не ми е добър толкова.
- Е... то... български или литература - как е при вас? Защото при нас в един момент българския изчезна и учехме само литература.
- Ааа. Еми, ние имаме и български, и литература, ама не в един час.
- Да, да, да, както си е всъщност редно.
- Да. Понеделник, сряда и там някой час имаме български и там през другото време имаме литература.

Ники с йо-йо YYF Shutter Wide Angle (Aqua)

- Добре, а скейта? Малко да се върнем на спорта - написахме домашните. Скейта къде го караш? На открито ли го караш или в зала?
- Ами, аз досега... Има на Южен парк една рампа.
- Мхм.
- Ти явно я знаеш.
- Рампата не съм я виждал. Само съм... В Южен парк съм ходил - тогава поне не съм засичал рампа... освен една между дърветата, ако за нея говориш. Тя беше на средата на един разбит път. Хах, яко!
- Да, точно, точно, точно за нея. Понякога има и листа там, спъвам се... нищо - оправям се.
- Хах.
- Да. Реално скейта започна - подариха ми един скейт, започнах да карам и оттогава карам. И така, де.
- А сменял ли си го или с него още?
- Смених си го, 'щот си счупих единия... от "олита".
- От "олита", йеее! Как го научи това "Оли"? Хах, още не мога да го науча - много ме е срам (ама грам не ме е срам). От клипове ли, някой ти показа ли, ...?
- Ами, между другото това лято започнах да ходя на... при учител да ме учи и оттогава "Олито" много по-добре.
- А къде се случват тези уроци?
- Ааа, в Южен парк.
- Ааа, учителя идва на открито - не в зала, така ли?
- Не, не, не.
- А, интересно. Добре, добре, яко.
- А, между другото това лято малко имах инциденти - беше гадно и не можех да карам скейт и да (тук не се чува добре), защото първо - първото е много смешно, малко срамно... е.
- Но пък е смешно.
- Да, но пък е смешно. Иии играх футбол и нали вече бях в лоша така ситуация и вместо да ритна топката ритам земята.
- Под лоша ситуация разбираме, че хората те нападат и ти трябва да махнеш тая топка - това ли е лоша ситуация в случая?
- Ми... да.
- да речем - добре. Добре.
- И ритам земята с нокът и започва да боли, и започва да кърви, и падна - лудница. Няколко дни не можех да ходя. Буквално се изкриви глезена, защото съм го поставил по тоз начин и така. Но това не беше досатъчно.
- Не, разбира се - малко ми звучи.
- Да. Пак с един приятел, пак с Боян.
- А кара какво - скейт, колело?
- Този път тротинетка.
- Добре, разбира се. Крайно време беше и това да караш.
- Да, хах. И бяхме открили едно място поне километър надолу. Такова доста стръмно. Много приятно за каране и аз вече бях карал доста пъти на това и карам, карам, карам, карам и изведнъж губя баланс и падам. И нали усещам някакво парене на лицето ми и Боян идва и казва: "О, ти нямаш зъб! Счупи ти се!" и аз: "О, нее! Стига, де!". Нали, виждам се, да. Едип преден зъб. Ей тоя (показва преден зъб).
- За щастие е там вече. Да. Добре, ча'й с'я.
- Ам, отидох на зъболекар, поправиха ми го и жив съм, ок. Просто беше много неприятно.
- Със сигурно, със сигурно, ама ще ми кажеш ли къде успя в София да намериш място дълго километър без никой да ти пречи, за да караш тротинетка, че ми е наистина любопитно.
- Оу, ами, доста далечко е. Не знам точно къде, защото приятеля ми ме заведе - не ми каза къде точно.
- Със завързани очи... хах. Яко!
- Завързани очи... и така. Но ти казвам никога повече няма да ям каша през (тук не се чува добре) - никога повече.
- Хах, да, добре. Стискам, колкото имам палци за това. Ето, аз пък ще ти разкажа един, който за мен също е смешен случай в мойта глава поне като си го спомням. Играхме футбол - ние му казвахме "на поляната". Това беше наистина една поляна - де факто цялата в бабунки и затова я наричахме "Равна дупка", нали 'щото да има ирония. Така. И в един момент едно момче (Ильо), което беше поне два пъти колкото мен на тегло, просто реши да си сложи крака на земята и аз просто реших в същия момент да мина през него. И докато минавах през него се потъркалях на земята, обърна ми тука кожа, можа - няма значение. Това беше първия път в живота ми, може би и последния, в който някой ме е бинтовал за нещо. И беше дясната ръка, и обясни ми сега това. Добре, обаче обясни ми това - лявата ми функционира, нали така? Обаче аз бях решил, че трябва да ям с дясната, каквото и да става - лявата не трябваше да се ползва за нищо. И това беше просто изключително безумно, но се случи. Едни бавни движения, не си достигаш устата с лъжицата и т.н., но забавно.
- Да, да. Това е много тъпо. Мен лявата ми ръка работи, ама веднъж ей тук ставата много ми се поду, не можех да си мърдам (тук не се чува) на дясната ръка и тогава осъзнах колко много използвам дясната си ръка.
- Да.
- Беше пак тъпо.
- Между другото баща ми беше казал като съвет: "Ако искаш да се научиш да играеш футбол с левия крак, събуй си обувката на десния." и в един момент искаш, не искаш ще те заболи десния крак от ритане и ще почнеш да риташ с левия, нали от неволя. Един вид.
- Даа.

- А сега искам, ако може набързо да ми кажеш няк'ва идея имаш явно, защото, ако не се лъжа, разбрах, че тези клипове, които ми прати са с комбинация, която искаш да участваш с нея, да я пратиш на някого или аз поне така съм разбрал. За някаква класация ли е, за състезание, за какво сатава дума? Или може би аз бъркам.
- Не, не, не. Просто бих искал в бъдещето някъде да отида в някоя друга страна, в тоя случай, и да отида на сцената, и да направя това, което съм измислил, и да спечеля нещо, примерно не искам (тук не се чува) - е искам разбира се.
- Искаш, искаш. Признай си, признай си.
- Ама не мисля, че... ще мога сега, че ще мога скоро.

(малка пауза)

- Ами ние сме вече към края бих казал. Ще помоля имам още едно, две неща. Даже като гледам май като цяло е... да, всъщност две защо не. Ако можеш, да споделиш кои са хората, които те подкрепят в твоите начинания или пък такива, които ти дават някакви знания, които не всеки притежава. Ако можеш да ги назовеш примерно. Така сега е момента, да ги поздравиш също.
- Еми, може би майка ми и баща ми, защото ми купуваха йо-йота. Други не знам. Може би приятелите ми, 'щото ме подкрепят (тук не се чува) - дори странните. И това е, да. Мисля, че те са ми.
- Това въобще, въобще не е малко - човек да получава подкрепа от родителите си. Според това, което съм виждал доста често, ми се струва, че не е много срещано, така че поздравления за тях и искам да ти благодаря за това, така да го наречем "интервю" - то си е интервю всъшност като се замисля. Ще ти пожелая успех и също винаги, когато имаш някакви въпроси, някакви нужди с които може... аз в лицето на 20-ти май (ХХ май) да ти помогна. Така че казвай, не се притеснява и всяко нещо, което искаш да бъде публикувано, примерно имаш някаква идея, нещо си направил - пращай го насам, ок? Не се притеснявай. Просто да има някакъв текст, да има някакъв текст, с който да описваш нещо, за да може да бъде като стат... като статуя, не като статуя.
- Може, като си завърша комбото, да го пратя.
- Примерно, примерно.

(малко балалайки)

- Благодаря ти много. Приятна вечер ти пожелавам. Успех.
- Приятна и на теб.



Това беше нашия разговор с Ники. Той сподели интересите си, както и разни части от живота си, за което много се радвам.

Благодаря, Ники, приятно йойкане и до скоро!

На всички читатели до скоро и не спирайте да намирате интересните страни на живота, за да бъде той все по-привлекателен.

Не забравяйте да преглеждате сайта от време на време за интересни попълнения в йо-йо, музика и други. Усмивки!

Уебсайтът използва бисквитки (cookies) с цел помощ при покупка на стоки (за функционирането на т.нар. „Потребителска раница“) и за управление показването на настоящето съобщение. В случая ХХ май не съхранява чувствителна информация в бисквитките. За повече подробности, моля посетете Декларация за бисквитките и личните данни.

Върни ме горе