
Ръчният часовник ми издава, че датата е 22.II.2020г. Хубаво. Чудя се дали няма да ми е студено в есенното ми яке, което с дупките по него вече минава по-скоро за пролетно. Няма какво да го мисля толкова - на концерти обичам да ми е леко.
В антрето на „Дом на културата на слепите“ в гр. Варна прожектират филм. Часът е около 19:30. Доколкото долавям, е свързан с историята и настоящето на дома, но по-скоро за човешкия дух, който не желае да бъде отлъчен и захвърлен настрани. Не мога да чуя много, но към края се появява един човек, невзрящ човек и казва (цитирам по памет): „Ние искаме да правим грешки, да падаме и да ставаме, ... Искаме като другите хора, да можем в края на деня да се прибираме по домовете си с чувството за един изпълнен дълг към себе си, към семействата си ...“ - пожелавам го на всички ни.
Хората в антрето взеха да стават все повече и все по-шарени възрастово - има деца, тийнейджъри, младежи, зрели хора и, да ме прости, ако бъркам, жена на над 50 години. Едно момче отбелязва, че се чувства като на театър.
Аз май не споменах какъв е поводът за събирането на тези хора. Чували ли сте за ТДК? Групата е от Пловдив, а изпълнението им е от райския кът на прашните ни души, но за него след малко.
Около тях витае много особена енергия. Една атмосфера затаена между машините в сивите заводи на комунизма, скрита в свободата на човек насаме със себе си. Това намирам в музиката, в гласа, в паузите, в текста, в прожектирания образ, в обложките, в тениските с техния дизайн.
В началото на концерта тайно си пожелавам да изпълнят „Инфанта“.
Четири песни от предния албум. Не ме огря за „Инфанта“, но това по никакъв начин не пречи на онова чувство, за което говорих преди малко да ме залее. Настани се в мен, любопитно наблюдавайки как му се отдавам. Най-гостоприемно го оставям да се радва на триумфа си.
Вокалистът Никола ни споделя, че е дошъл ред на песните от новия албум. В този момент той ни говори бавно и спокойно, сякаш миг преди това не беше като изпаднал в транс шаман.
Принципно прекарах повечето време със затворени очи - „отнел“ нарочно зрението си оставям слухът ми да се изостри и изстиска докрай представата ми за ТДК. Отварям ги на моменти, за да се заредя още повече от групата (те далеч не са безразлични към музиката си) и после пак се скривам зад клепачите си.
Стана ни известно, че новият албум „Успех“ (причината за събирането ни) ще бъде изпълнен на един дъх. „Прекрасно!“ - казах си.
Към момента има четири групи, чиито албуми държа, когато ги пусна, да ги преживея целите - Tool, Mastodon, Affection (Казанлък) и ТДК. Сякаш слушаш приказка или легенда, или се впускаш в нечий кошмар решен да останеш рамо до рамо със спящия до самия му край.
„Ще се видим след 50 минути.“ - каза шаманът от сцената в спокойния си вид. Започва нашето пътуване. На моменти се поолюляваме като самотни листа в короната, на моменти сякаш ни се иска да предизвикаме лудостта на нашето време, крещейки и извивайки тела в причудливи форми. Свърши...
Толкова МУЗИКА имаше тази вечер! Не пих никакъв алкохол. Чувствам се замаян, приповдигнат, замислен, натъжен, носталгично настроен, с надежда ... Как се стигна до всичко това? Как няколко човека, използвайки седем ноти, рисуват картини, които нямат повторение - нямат аналог? Може би това се случва, когато се вслушаш в кътчетата на съществото си... може би.
Бих се радвал, ако отделите време за ТДК:
- ТДК - - (албумът, който всеки може да назове сам за себе си)
- ТДК - Успех
- Никола Николов на гости в 2&200
Благодаря на ТДК за преживяването, благодаря на „Дом на културата на слепите“ за гостоприемството и пожелавам на всички успех,
Марио Тодоров, гр. Варна, 2020г.