Меню

Незавършен роман - част 3

Към предната част

2012г

Мислил съм си го много, много пъти. По-скоро съм си го припомнял – стоя до трансформатора в готовност да симулирам въпросния разговор и точно в момента, в който поставям клетъчната си изгъзица до ухото, за малко не я изтървам на земята след като тъпанчето ми е раздрусано силно от Декстър и компания със Слим Пикенс (супер пънк песен от 2012 - за тези, които не са запознати...). Той звънеше!??!! Бях забравил да изключа гадината. ...вдигнах. Надявах се да чуя определен глас, иначе нямаше да го правя. Е, не го чух. Някакъв компютърен такъв отсреща издекламира пет думи и затвори... Първото, което си помислих, беше, че ми заприлича на Ейб от Гет Фрике, но миг след това, сякаш продиктувани от учителката ми по български, изникнаха в съзнанието ми нелогично събраните: остава, скоч, стего, три, сол.

- Остава, скоч, стего, три, сол. Остава, скоч, стего, три, сол. Остава, скоч,...

Повтарях си ги несъзнателно и те се забиха в главата ми.

***

Забравих за точка 5 и момчетата, и плана, и всичко... И без това ставаше дума за 20 димки, които не бяха нищо незаконно, но на един десетокласник не му се ходеше до запада, за да ги занесе и ми предложи пет лева да ги занеса, а аз съответно се спазарих за шест – по два лева на човек! Трябва да мисля за приятелите си. Та забравих за всичко това и се прибрах светкавично у нас, за да си заредя нужната музика в плеъра. Щях да извършвам много сериозна мозъчна дейност и ми трябваше нужния стимул за дадената ситуация! Постоянно бях и все още съм със слушалките в ушите. Музиката е най-добрият ми приятел!

***

Седя си зад мантинелата на околовръстния път и използвам всички методи за достигане до отговори на загадки, които знам. Като за начало си повторих, потретих и т.н. онези несвързани думи, които вече бяха не само в главата ми, а и на ръката ми.

- Остава, скоч, стего, три, сол. Няма никакво съмнение, че онзи извънземен не е търсил мен, иначе щях да знам каква е тази безсмислица, по дяволите... и няма как да не става дума за нещо незаконно. Просто се усеща във въздуха, а щом е незаконно, значи има пари в него. Егаси... колко неща искам да си взема, колко албуми, колко дрехи, колело, скейт... Остава, скоч, стего, три, сол. Това пък сол най-ме задръства. За какво му е сол на този?!

Верно и до ден днешен не разбрах за какво му беше сол на онзи изверг. Висях все така замислен в продължение на четиридесет и седем минути. Погледнах си часовника, който имаше десет години гаранция за батерията си, а това ми изглеждаше толкова вярно, колкото и това, че можех да изляза с Александра Раева на среща, а така ми се искаше... Легендарният ми Касио показваше 15:01 и това сякаш отключи нещо в мен.

- Ами, ако „три” е час!? – уникално прозрение. – Леле, я пак. Остава, скоч, стего, три, сол. Олеле, нещо ще се случи в три часа... Ама, то сега е три и една! Мамка му. Дали е минало криминалното нещо!? Ъх... Че кой прави престъпления в три след обяд. Явно много се шашкам. У саааааааааааааа... Добре, значи нещо ще стане в три през нощта. Как не се сетих по-рано!? Добре. Аз, като обяснявам на някого нещо, как процедирам?: „Пешо, ти трябва да си домъкнеш задника пред блока в шест, че няма да успеем да тръгнем на време!”. Имам обръщение „Пешо”, условие „трябва да си домъкнеш”, отношение „задника”,... място и час. Накрая причина... До часа имам място!!! „Стего” е мястото!!! Стего... Звучи ми като динозавър – стегозавър. Боже, ами, ако е Динозавърския парк?!?!??!

Динозавърския парк е едно местенце близо до града ми, където има една изоставена постройка. Две години преди въпросната случка там едни въздухари търсиха динозаври и оттам, нали се сещате. Така. Бях се подготвил и бях взел със себе си моите карти Таро, които вярвах, че отключват подсъзнанието ми, а то знае МНОГО. Наредих няколко келтски кръста, изтеглих няколко карти на случаен принцип и след приблизително петдесет минути имах следното: „Планът остава, задник. Носи скоч със себе си като идваш към Динозавърския парк в три часа през нощта.”. Солта остана, но нищо не ми помогна да го измисля. Даже моята езотерика не се справи, не че нямаше предположения, но ми се стори, че само се обърквам. Та, нали имах мястото и часа!!!

Следва продължение...

Уебсайтът използва бисквитки (cookies) с цел помощ при покупка на стоки (за функционирането на т.нар. „Потребителска раница“) и за управление показването на настоящето съобщение. В случая ХХ май не съхранява чувствителна информация в бисквитките. За повече подробности, моля посетете Декларация за бисквитките и личните данни.

Върни ме горе